Икономедиа - Дневник
Силата на мисълта: парализиран мъж проходи чрез импланти
2
Парализиран от кръста надолу мъж успя да проходи чрез импланти в мозъка и грабначния стълб, които задейства само чрез мисълта, че извършва това действие, разказват западни медии, след като учените зад експеримента го
описват
в статия в сп. "Нейчър".
Кадри в Би Би Си и други медии
показват
как той върви бавно, с проходилка, след като не е правил това 12 години. Херт-Ян Оскам, на 40 години, вече може да стои прав и да изкачва стълби.
"Най-изненадващото стана след два дни. За пет до десет минути можех да контролирам бедрата си. Мозъчният имплант улови какво правя с бедрата си", разказва той пред Би Би Си. "Чувствам се сякаш се уча да ходя."
Ефектът се постига с помощта на поставени от неврохирург импланти, в мозъка и в гръбначния стълб, които предават сигнали безжично. Тази технология вече е използвана и при друг пациент с напълно прекъснат гръбначен стълб миналата година. Учените наричат това "дигитален мост" между мозъка и гръбначния стълб, заобикалящ травмата.
Пациентът е участвал в експерименти със стимулиране на мозъка с електрически импулси, върнали му частично способността да ходи, но подобряването спряло преди време, а и усещал странна "дистанция" между мозъка и тялото си,
пише
"Ню Йорк таймс".
Има още много работа
Технологията е далеч от масовата употреба: имплантите може да се използват за по около час, няколко пъти седмично. Водещият проекта учен обяснява, че мъжът ходи бавно, но гладко. Успехът, постигнат в Швейцария, се съобщава на ранен етап от проекта: ще минат години, преди тази технология да стигне до парализирани хора, но екипът работи за целта.
"Важното за нас е не просто научен опит, а накрая да дадем повече достъп за хора с травми на гръбначния стълб, които са свикнали да чуват от доктори как трябва да приемат, че никога повече няма да се движат", казва професор Жослин Блох от Лозанския университет пред британската медия.
При операцията имплантите с форма на диск се поставят през кръгли дупки в черепа над онези части от мозъка, които контролират движението. Два сензора се прикрепят към каска на главата му, а със специален алгоритъм достигат до импланта в гръбначния стълб, прикрепен към нервните окончания, които отговарят за ходенето. Нервните клетки предават сигналите към краката.
Размиване на граници или контрол
Новият метод е базиран на изкуствен интелект, който разчита мисли и намерения. "Ню Йорк таймс" цитира невролога Андрю Джаксън от Нюкасълския университет, който не участва в изследването, с думите, че работата "повдига интересни въпроси за автономията и източника на командите". "Продължавате да заличавате философските граници между това какво има в мозъка и каква е технологията."
Герт-Ян Оскам обяснява, че вече имал усещане за контрол над системата, след като чувствал, че тя контролира него.
описват
в статия в сп. "Нейчър".
Кадри в Би Би Си и други медии
показват
как той върви бавно, с проходилка, след като не е правил това 12 години. Херт-Ян Оскам, на 40 години, вече може да стои прав и да изкачва стълби.
"Най-изненадващото стана след два дни. За пет до десет минути можех да контролирам бедрата си. Мозъчният имплант улови какво правя с бедрата си", разказва той пред Би Би Си. "Чувствам се сякаш се уча да ходя."
Ефектът се постига с помощта на поставени от неврохирург импланти, в мозъка и в гръбначния стълб, които предават сигнали безжично. Тази технология вече е използвана и при друг пациент с напълно прекъснат гръбначен стълб миналата година. Учените наричат това "дигитален мост" между мозъка и гръбначния стълб, заобикалящ травмата.
Пациентът е участвал в експерименти със стимулиране на мозъка с електрически импулси, върнали му частично способността да ходи, но подобряването спряло преди време, а и усещал странна "дистанция" между мозъка и тялото си,
пише
"Ню Йорк таймс".
Има още много работа
Технологията е далеч от масовата употреба: имплантите може да се използват за по около час, няколко пъти седмично. Водещият проекта учен обяснява, че мъжът ходи бавно, но гладко. Успехът, постигнат в Швейцария, се съобщава на ранен етап от проекта: ще минат години, преди тази технология да стигне до парализирани хора, но екипът работи за целта.
"Важното за нас е не просто научен опит, а накрая да дадем повече достъп за хора с травми на гръбначния стълб, които са свикнали да чуват от доктори как трябва да приемат, че никога повече няма да се движат", казва професор Жослин Блох от Лозанския университет пред британската медия.
При операцията имплантите с форма на диск се поставят през кръгли дупки в черепа над онези части от мозъка, които контролират движението. Два сензора се прикрепят към каска на главата му, а със специален алгоритъм достигат до импланта в гръбначния стълб, прикрепен към нервните окончания, които отговарят за ходенето. Нервните клетки предават сигналите към краката.
Размиване на граници или контрол
Новият метод е базиран на изкуствен интелект, който разчита мисли и намерения. "Ню Йорк таймс" цитира невролога Андрю Джаксън от Нюкасълския университет, който не участва в изследването, с думите, че работата "повдига интересни въпроси за автономията и източника на командите". "Продължавате да заличавате философските граници между това какво има в мозъка и каква е технологията."
Герт-Ян Оскам обяснява, че вече имал усещане за контрол над системата, след като чувствал, че тя контролира него.
